Онлайн/Мобайл
Клонове и банкомати
0700 1 17 17
Първи данни за въздействието на COVID-19 върху икономиката ни
18 юни 2020
Анализирайки динамиката на икономиката под влияние на пандемията с COVID-19, Райфайзенбанк (България) коментира ключови икономически показатели от националната статистика, както и актуални high frequency интернет данни, налични към юни.
Анализаторите на банката отчитат, че според НСИ през първото тримесечие на 2020 г. реалният икономически растеж, спрямо същия период на миналата година, макар и слаб бе положителен на ниво от 1.2%.
„В рамките на БВП от страна на търсенето инвестициите спаднаха със 7.1%, докато потреблението слабо се увеличи – с 1.4%. От друга страна, нарастването на износа през тримесечието (1.8%) бе по-бързо от това на вноса (0.3%)”, коментира икономическият анализатор на Райфайзенбанк Емил Калчев.
От страна на производството, през първото тримесечие индустрията спадна с 1.6%, докато услугите, строителството и селското стопанство увеличиха продукцията си, съответно с 1.8%, 1.1% и 1.4% на годишна база.
На този фон безработицата през първото тримесечие спадна с 0.4 пр.п. спрямо първото тримесечие на 2019 г – до 4.6%, а инфлацията бе умерена (3.2%), като постепенно се забави до 2.8% към края на май.
„Данните за динамиката на БВП от първото тримесечие са по-скоро положителни, предвид старта на пандемията през март, най-сериозният удар от която ще се прояви в макростатистиката за второто тримесечие. Тя ще бъде публикувана едва през август и септември, но краткосрочната бизнес статистика на НСИ за април вече отчита сериозни спадове: в индустрията с 15.7%, в строителството с 15.0%, а в търговията на дребно – с 19.0% на годишна база“, допълва Калчев.
Интернет базирани high frequency данни към юни отразяват аспекти от възстановяването в различни страни. Според тях България се връща малко по-бързо към нормален живот от например съседна Румъния и кандидатстващата заедно с нас за чакалнята на еврозоната Хърватия. Причина за тази динамика, логично, е по-бързото разхлабване на ограничителните мерки у нас. От друга страна, индикаторите за субективно възприемане на икономическото възстановяване в България са малко по-песимистични от тези в Румъния и Хърватия.
„Това е сигнал, че е твърде рано за реална оценка на въздействието на вируса върху българската икономика. Ясно е, че данните от приключващото второ тримесечие ще отразят концентрирано влиянието на рестриктивните мерки, но не съвсем предвидими остават и третото, и четвъртото тримесечие, тъй като те ще бъдат повлияни не само от бъдещото (контролирано) разпространение на вируса, но и от степента на сработване на мерките за подкрепа на бизнеса, както и от множество бъдещи нестандартни политически и бизнес решения, вземани в турбулентна международна среда.“ заключи Калчев.
