Онлайн/Мобайл
Клонове и банкомати
0700 1 17 17
Еврозоната: фискалната политика е тежест за банковия сектор
06 април 2016
- ЦИЕ: силен растеж в Централна и Югоизточна Европа
- Русия остава нестабилна
- България: стабилният, устойчив растеж все още липсва
"За пореден път международните икономически страхове определиха пазарните активности. Въпреки това, не споделяме страха от рецесия в еврозоната, предвид умереното потребителско търсене. До края на 2016 г. инфлацията ще претърпи положително развитие. Независимо, че Европейската централна банка (ЕЦБ) без колебания продължава да залива пазарите със средства, това облагодетелства основно натрупването на активи, а не реалната икономика. Вместо да се генерира растеж чрез структурни мерки, програмата на ЕЦБ за закупуване на облигации, в комбинация с отрицателните депозитни лихви се превръщат в растяща и непосредствена тежест върху целия европейски банков сектор. В резултат на това, класически банкови услуги като управление на потребителски депозити или кредитиране на компании и домакинства са под напрежение“, заяви Петер Брециншек, ръководител на Райфайзен Рисърч, поделение на Райфайзен Банк Интернешънъл АГ (РБИ), в последното издание на „Стратегии за Централна и Източна Европа” за второто тримесечие на 2016 г.
И през 2016 г. се очаква да продължи силният икономически растеж в Централна Европа (ЦЕ)/Югоизточна Европа като средния реален БВП предвиждаме да е над 3%. Крайното потребление играе ключова роля за това, подкрепено от благоприятна тенденция на пазара на труда, което повишава покупателната способност. В региона, Полша (с 3.8%), Словакия (с 3.5%) и Румъния (с 4%) заемат лидерските позиции, но също и Хърватия (с 1.5%) и Сърбия (с 2.5%) си струва да бъдат споменати, защото те преодоляха дългогодишен период на рецесия. Въпреки това, през последните месеци политическата несигурност се събужда. ЕК критично разглежда полското правителство, а изборите в Словакия и Хърватия разтърсиха политическия пейзаж.
Ситуацията в Източна Европа остава нестабилна. „Намалихме очакванията си за БВП за 2016 г. на Русия и Беларус на по -2.0%. В края на 2015 г. очаквахме нулев ръст на БВП в двете страни. Прогнозата за растежа на БВП в Украйна остава 1.5%. Конфликтът на Русия с Турция, участието в Близкия Изток и в Украйна поставят под риск руската политическата стабилност. Ако намалението на цените на суровините и особено на цената на петрола се отлепят от дъното, рецесията в Русия се очаква да отшуми през втората половина на годината. Русия обаче трябва преди всичко да коригира бюджетните си дефицити“, коментира Брециншек.
България: стабилният, устойчив растеж все още липсва
Ръстът на БВП на България надмина очакванията, достигайки 3.0% за 2015 г. За положителната му динамика очаквано повлия външното търсене, подкрепено от слабото евро. От друга страна, ниските цени на петрола допринесоха за по-нисък внос, вследствие на което нетният експорт оказа най-значителен принос за ръста на икономиката (2.1 пр.п.). От страна на по-слабото вътрешно търсене потреблението и инвестициите също допринесоха за ръста, съответно с 0.4 пр.п. и 0.5 пр.п. В контекста на базовия сценарий, че прозорецът за допълнителни облекчения от страна на ЕЦБ ще приключи към средата на 2016 г. и че пазарът на петрол ще остане доминиран от предлагането, очакваме по-значителен ръст в първата половина на годината до около 3.0% на годишна база, повтаряйки модела от 2015 г. Политическата ситуация в този времеви хоризонт също се очаква да остане стабилна, въпреки някои потенциални партийни търкания в управляващата коалиция. В същото време външните рискове остават по-трудно предвидими (военни сблъсъци, бежанска криза и т.н.).
„Това че услугите и индустрията имаха еднакъв принос към растежа през 2015 г. в България отразява подобрение в сектора на индустрията, която съдържа най-голям потенциал за дългосрочен растеж. Все пак, усилията в икономическата политика би трябвало да бъдат в посока на създаване на условия, водещи до трайно нарастване на относителния дял на индустрията в БВП“, коментира икономическият анализатор на Райфайзенбанк Емил Калчев.
Ниските лихвени проценти се очаква да стимулират донякъде потреблението на домакинствата през 2016 г., докато проверката на качеството на активите в банковия сектор и по-слабото европейско финансиране, предпочитано от бизнеса, се очаква да задържат ръста на инвестициите. Бюджетът с планиран дефицит за 2016 г. от 2.5% от БВП, или по-ниско от 2015 г., няма да компенсира недостига на европейско финансиране през годината. От друга страна, банковите депозити на фирмите нарастват в първите месеци на 2016 г., което също свидетелства за ограничени инвестиционни перспективи пред тях.
Нивото на безработицата ще продължи слабо да намалява до под 9.0% към средата на 2016 г., докато лекият дефлационен натиск се очаква да отстъпи на слабата годишна инфлация от около 0.2%. През март 2016 г. нов държавен дълг за 2 млрд.евро бе емитиран на международните финансови пазар и ще бъде използван за финансиране на дефицита и стари дългове.
