• Банковите активи в ЦИЕ се увеличиха с 25% до 1,772 милиарда евро
• Забавеният растеж през 2008г. отразява нарастващото влияние на световната икономическа криза
• Две австрийски банкови групи са сред трите най-големи банки в региона

Банковият сектор в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) отбеляза по-умерени темпове на растеж през 2008г., тъй като световната икономическа криза засегна участниците на пазара под формата на нарастващи необслужвани кредити и ограничена ликвидност, отбелязва последното издание на годишното Изследване на банковия сектор в Централна и Източна Европа, подготвено от анализаторите на Райфайзен Централбанк Австрия АГ (РЦБ) и Райфайзен Центробанк АГ.

Изследването на банковия сектор представлява задълбочен анализ на 15 банкови пазара в региона и прави преглед на водещите банкови групи в ЦИЕ. За целите на по-доброто сравнение между отделните страни, Изследването разделя региона на под-региони – Централна Европа, Югоизточна Европа и страните от ОНД.

Активите продължават да нарастват, въпреки световната финансова криза

През 2008г. банковите активи в Централна и Източна Европа отбелязаха ръст от близо 25% (преизчислени в евро), спрямо 31% ръст отбелязан през 2007г. В края на 2008г. общите банкови активи възлязоха на 1,772 милиарда евро, като се увеличиха с 353 милиарда евро, в сравнение със същия период на 2007г. На регионално равнище, в края на 2008г. банковите активи в страните от ОНД бяха с 25% или 163 милиарда евро повече от тези в Централна Европа. Все пак, в резултат на световната икономическа и финансова криза, през 2009г. активите преизчислени в евро се очаква да отбележат по-голям спад в страните от ОНД, в сравнение със страните от Централна Европа.
Банковият сектор в Централна и Източна Европа, като цяло, се очаква да отбележи спад на активите през 2009г., след като динамиката на растежа се забави значително още през четвъртото тримесечие на 2008г. "Очакваме активите на сектора да спаднат през 2009г., но нашият модел за прогнози показва, че през 2010г. те отново ще отбележат ръст със средно около 10%”, коментира Валтер Демел, Старши анализатор на РЦБ и съавтор на Изследването.

Въпреки икономическия спад в целия регион, през 2008г. мнозинството от страните успяха да отбележат ръст при финансовото посредничество, измерено като процент на банковите активи спрямо брутния вътрешен продукт (БВП). През миналата година нивото на финансово посредничество в Централна Европа възлезе на 100% в сравнение с 80% в страните от Югоизточна Европа и 70% в страните от ОНД. В Еврозоната през 2008г. финансовото посредничество надхвърли 260%. Словения е страната с най-високо финансово проникване в Централна и Източна Европа, докато нивата в някои страни от Централна и Източна Европа като Хърватска, България и Сърбия спаднаха през 2008г.

Колапсът на Лимън Брадърс и срещата на Г- 20 донесоха промяна

Въпреки че, колапсът на Лимън Брадърс оказа глобално влияние, той се отрази изключително силно на страните в Централна и Източна Европа, под формата на остър спад в износа, значително по-ниски нива на преки чуждестранни инвестиции и по-високи нива на риск. В тези условия, банковият сектор в региона се изправи пред предизвикателства като ограничена ликвидност и нарастващи нива на необслужваните кредити, особено през последното тримесечие на 2008г.

Все пак, предприетите мерки от страна на водещите политически и икономически участници в срещата на Г-20 в Лондон през април 2009г. спомогнаха за възстановяване на доверието на пазара, по отношение на това, че нито една страна в Централна и Източна Европа няма да изпадне в състояние, при което да не може да посрещне дълговите си задължения. Допълнителните стъпки, предприети от наднационални институции като Международния валутен фонд, Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, както и от националните институции, също така подобриха доверието в банковия сектор в региона. В допълнение на това, мнозинството от чуждестранните банкови групи, които са активни в региона, потвърдиха, че ще продължат да оперират в ЦИЕ, включително и в страните, които се смятат за “рискови”.

Необслужваните кредити привлякоха вниманието

Развитието на необслужваните кредити бе един от най-дискутираните въпроси за банковия сектор, откакто глобалната финансова и икономическа криза засегна Централна и Източна Европа. Обезценката на валутите, делът на кредитите в чуждестранна валута, икономическата рецесия и в резултат на това увеличените фалити и безработица, както и спадът в цените на недвижимите имоти, са водещите фактори за развитието на необслужваните кредити. Различията между отделните страни са значителни във всички аспекти, както е различен и техния потенциал и риск. Макар след срещата на Г-20, валутите в Централна и Източна Европа изглежда, че се стабилизираха и възстановиха част от загубите, като авторите на този анализ приемат тези нива за устойчиви, другите икономически показатели ще продължат да се развиват по същия курс през 2009г. и 2010г.

Фокусът продължава да е върху депозитите

Необходимостта от увеличение на депозитите придоби нова сила, тъй като дъщерните банки на международните групи в Централна и Източна Европа се изправиха пред ограничен (или отчасти несъществуващ) потенциал за финансиране, а техните компании-майки имат ограничени възможности за осигуряване на финансиране на групово ниво, на базата на ограниченията в различните страни. Лихвените маржове се свиха, поради голямата конкуренция при депозитите, а в някои страни и поради ниските лихвени равнища.
Все пак, други финансови ресурси като пласирането на корпоративни облигации (със или без държавни гаранции) и издаването на обезпечени облигации, които в последно време увеличиха обема си, могат да послужат като балансиращ фактор за общите разходи за рефинансиране.

Водещите 5 банки в региона с непроменени позиции

През 2008г. нямаше промени в класацията на петте водещи международни банки в региона по отношение на консолидираните им активи. Райфайзен Интернешънъл увеличи дела си на банковия пазар в ЦИЕ, като той възлезе на 4.7% и запази второто си място в региона, следвана от Ерсте Груп, чийто пазарен дял през 2008г. достигна 4.4%. Двете австрийски банкови групи намалиха разликата с италианската Уникредит, чийто пазарен дял спадна от 6.4% през 2007г. до 6% през 2008г.

Според Изследването на банковия пазар в Централна и Източна Европа, в близко бъдеще може да се очаква нова вълна от придобивания в сектора. Все пак остава неясно на какви ценови нива за придобивания потенциалните купувачи и продавачи биха постигнали споразумение. "Настоящите пазарни нива отразяват значителния спад в качеството на активите, намалелите способности за генериране на приходи и средносрочните макроикономически перспективи. Колкото по-дълго предвидимостта на тези фактори остава изключително краткосрочна, толкова по-малко ще са и купувачите на банкови активи”, коментира Щефан Максиан, съавтор на Изследването и Ръководител “Анализи на компании” в Райфайзен Центробанк.

Разширяването на клоновата мрежа продължава, но с много по-бавни темпове – Райфайзен с най-голямата мрежа за дистрибуция.

Клоновата мрежа на банките се увеличи през 2008г., но с много по-бавни темпове, в сравнение с предходните години. През 2008г. четирите най-големи чуждестранни банки имаха 11 215 офиса, в сравнение с 10 577 година по-рано. Докато общият брой на клоновете на четирите най-големи банки продължи да се увеличава, то годишният ръст през 2008г. възлезе на 6%, спрямо 15% през 2007г., в резултат на фокуса в сектора върху контролирането на разходите и липсата на значителни сливания и придобивания в променената макроикономическа среда.

През 2008г. Райфайзен Интернешънъл продължава да има най-голямата мрежа за дистрибуция с 3231 банкови и лизингови офиса на 17 пазара, следвана от Уникредит с 3033 офиса на 16 пазара и Сосиете Женерал с 2852 офиса в 14 страни.

България – в окото на бурята. Финансовият сектор е защитен от Валутния борд

Като цяло България не влезе в заглавията на вестниците, след като световната финансова криза удари развиващите се пазари през четвъртото тримесечие на 2008г. Въпреки че България е най-отворената икономика в Югоизточна Европа, като износът й възлиза на близо 50% от БВП и има най-големият дефицит на текущата сметка (около 25% от БВП през 2007 и 2008г.) в ЦИЕ, консенсусът по отношение на икономическото й развитие е значително по-малко негативен, в сравнение с много други страни от региона, сочи Изследването на банковия сектор в Централна и Източна Европа. Главната причина за това са много големите валутни резерви, гарантиращи стабилността на Валутния борд, който фиксира курса на лева към еврото. Поради тази причина икономиката и финансовият сектор на страната бяха защитени от потенциално негативно влияние от обезценка на валутата, както в други страни от Централна и Източна Европа. Все пак българската икономика преминава през процес на бързо пренастройване към среда на рязко намаляло и скъпо външно финансиране, като дефицитът по текущата сметка се понижи наполовина през първите месеци на 2009г., а реалният БВП е вероятно да отбележи спад за тази година. България е и една от малкото страни в ЦИЕ с висока необходимост от външно рефинансиране, която все още не се е обърнала към Международния валутен фонд за подкрепа.
През последните две години процентът на нарастване на кредитите спрямо БВП в България бе един от най-високите в ЦИЕ. Въпреки че обемът на новите кредити, отпуснати на икономиката през 2008г. не достигна много високите нива от 2007г., ръстът на кредитите от над 30% на годишна база, преизчислени в евро, бе все пак е един от най-високите в ЦИЕ. От друга страна, ръстът на депозитите се забави много повече, което доведе до допълнително повишение на съотношението кредити/депозити до много над 100%.
Въпреки изключително силната динамика през последните години, структурата на българския банков сектор остава забележително стабилна след края на банковата приватизация. Без наличието на истински доминиращ пазарен играч четири сравнително големи банки държат около 50% от общите банкови активи. Важното е че, европейските банки остават силно ангажирани в предоставянето на необходимото рефинансиране на дъщерните си банки в България. Пазарният дял на банките с чуждестранно участие надхвърля 85% от общите банкови активи през 2008г. Независимо от това, ръстът на кредитите неизбежно ще се забави допълнително през 2009г., в съответствие със забавяне темпа на ръстеж на депозитите или дори под този темп на растеж.

Изследването на банковия сектор в ЦИЕ може да бъде намерено на адрес: www.rzb.at